ОЛИВЪР ТУИСТ / OLIVER TWIST

Награди и номинации

В Оливър Туист, подобно на Големите надежди, решението на Лийн да се откаже от Дикенсовата епизодичност му помага да опрости и хармонизира сюжетната и структурната цялост на творбата. Той постига това чрез монтаж на поредица от сцени и обобщаващи картини, които не само се въздържат от многословността на британския писател, но и много често се появяват именно тогава, когато очакваме тя да е на преден план, например в забележителното решение за пресъздаване на епизода с молбата на Оливър пред Бийдъл, където, за разлика от много други екранизации на романа, тя е сполучливо премълчана. Цялостният подход на режисьора на филма особено силно проличава в първата част с помощта на операторската работа на Гай Грийн, който избира осезаема тъмнина, поглъщаща приюта за бедни, сиропиталището, погребалния дом, шкафа, в който спи Оливър, и най-подир ковчезите в неговия „затвор”. Целият този мрак продължава да бъде на преден план, за да подчертае атмосферата на Викториански Лондон – обикновено посредством разходки или преследвания в него. Той не смекчава чудатата клаустрофобичност на сюжета, нито пък идентичната тъмнина, която се засилва постепенно около Бил Сайкс, чието изпълнение е най-силно, може би защото хиперболизираните еврейски черти на Фейгин пречат на израженията му, а Нанси е просто черно-бяла фигура на мъченица. В резултат на всичко това се е получила отчетливо меланхолична екранизация.

Били Стивънсън, A Film Canon

Дейвид Лийн (25.03.1908 – 16.04.1991)  е легендарен британски режисьор, който през 30-те години на 20-и век е стартирал кариерата си в киното като монтажист. Един от ранните му филми като режисьор – Кратка среща, печели Голямата награда в Кан. След него Лийн режисира и две успешни екранизации на творби на Дикенс – Големите надежди и Оливър Туист. Изтънчената му комедия Изборът на Хобсън печели „Златна мечка” през 1954 г. в Берлин. Следващият му филм е крайъгълен за кариерата на режисьора, защото е първият от мащабните епоси, с които най-често свързваме името му – Мостът на река Куай. Той, както и Лорънс Арабски печелят по 7 награди „Оскар”, включително за режисура. Екранизацията Доктор Живаго пък печели 5 от 10-те си номинации за златната статуетка. Почти двадесет години по-късно Пътуване към Индия (1984) печели 2 от 11-те си номинации.   

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1942 В която служим (In Which We Serve)
1945 Кратка среща (Brief Encounter)
1946 Големите надежди (Great Expectations)
1948 Оливър Туист (Oliver Twist)
1950 Мадлен (Madeleine)
1952 Да преодолеем звуковата бариера (The Sound Barrier)
1954 Изборът на Хобсън (Hobson's Choice)
1957 Мостът над река Куай (The Bridge on the River Kwai)
1962 Лорънс Арабски (Lawrence of Arabia)
1965 Доктор Живаго (Doctor Zhivago)
1970 Дъщерята на Райън (Ryan’s Daughter)
1984 Пътуване към Индия (A Passage to India)