След фестивалния си триумф по света, кинодебютът на Константин Божанов Аве ще участва и в Балканския конкурс на 16-ия София Филм Фест. Романтичната драма, носител на Специалната награда на журито – Сараево’11 и наградата на ФИПРЕССИ във Варшава’11 разказва за младо момче, пътуващо на автостоп за погребението на свой приятел. По пътя Камен среща 17-годишната Аве, която е избягала от къщи. При всяко прекачване по пътя момичето измисля нови истории за двамата и с тях предизвиква все по-големи неприятности за Камен. Въвлечено без да иска в това приключение, момчето започва да се влюбва в неуловимата Аве... Филмът е продукция на компаниите „Елементи”, „Камера” и „КВ Филм”, с участието на БНТ. Продуценти са Димитър Гочев, Жофроа Грисон и Константин Божанов. Главните роли са поверени на Ованес Торосян (Тилт, Източни пиеси) и Анжела Недялкова. Партнират им Мартин Брамбах, Светлана Янчева, Николай Урумов, Елена Райнова, Красимир Доков, Йосиф Сърчаджиев.

Отличеният за най-добър сценарий във Венеция ’11 Алпи (2011) на Йоргос Лантимос е сред предложенията в Балканския конкурс. Кинодрамата навлиза в сложния свят на медицинска сестра, която срещу заплащане, заедно със служителите на фирмата „Алпи”, замества починалите родственици на своите клиенти. Във филма участват Ариане Лабед, Агелики Папулия, Джони Веркис, Арис Сревиталис и др. Йоргос Лантимос е завършил кино и телевизионна режисура в Киноакадемията „Ставракос” в Атина. След 1995 г. режисира игрални филми, театрални пиеси, видеотанци и телевизионни реклами. Той е част от екипа, работил по церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри през 2004 г. Преди две години на Лазурния бряг Йоргос Лантимос получи наградата в секцията „Особен поглед” за Кучешки зъби, смятан за една от големите сензации в арт киното. Филмът беше номиниран и за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 2010 г.

Архетип (2011) на словенеца Ян Цвиткович, който ще оценява кандидатите от международния конкурс, ще се бори за балканската награда на фестивала. Филмът е пътуване на трима души и една планета един към друг, към същността на нещата и бе отличен с наградите за най-добър игрален филм, режисьор и оператор на кинофестивала в Порторош ’11. Ян Цвиткович дебютира като режисьор през 2001 г. с Хляб и мляко, отличен като най-добър дебют на фестивала във Венеция. Вторият му филм От гроб до гроб (2005) получи наградата за най-добър балкански филм на 10-ото издание на СФФ през 2006 г, а също и наградата за най-добър режисьор от кинофестивала в Сан Себастиян. В Котбус творбата бе удостоена с Гран при и наградата на екуменическото жури. На кинофестивала в Торино От гроб до гроб донесе на Ян Цвиткович наградите за най-добър филм и най-добър сценарий.

Бъдещето е завинаги (2011) на турския режисьор Йозджан Алпер е любовна история с неочакван обрат. Сюжетът проследява пътуването на младата туркиня Сумру, по професия етномузиколог. Тя издирва и записва историите или други свидетелства на оцелели кюрди. Разказват ù ги предимно жени, чиито мъже са били убити, най-често пред очите им. Но скритата причина за пътуването на Сумру е надеждата ù да открие мъжа, на когото принадлежи сърцето ù – кюрд, заминал да се присъедини към борбата за своя народ. Бъдещето е завинаги беше отличен с наградите за най-добър филм, най-добър оператор, актьор и музика и наградата на турската критика в Адана ’11. Йозджан Алпер е роден през 1975 г. в Артвин. Следва физика и история на науката в Истанбулския университет. От 1997 г. работи като асистент-режисьор и директор на продукция в игрални филми и ТВ продукции. Публиката на София Филм Фест го познава от дебютния му филм „Есен”, донесъл му наградата за най-добър режисьор у нас през 2009 година, в Анкара ’09,  Тбилиси ’08, както и номинация за Европейско откритие на 2009 г.

Балканският фаворит на публиката в Солун’11 Враг (2011) на Деян Зечевич разказва за инженерен взвод от сръбската армия, който се натъква на мъж, представящ се за злия демиург и мечтаещ да покори видимия свят и душите на всички хора в мазето на разрушена фабрика в Босна. Всички се присмиват на историята на мъжа, още повече че е бил пациент в болница за душевноболни. Но най-лабилните от взвода започват да вярват на думите му... Деян Зечевич e роден на 1 февруари 1972 г. в Белград. Той е най-младият сръбски режисьор, който до 37-ата си година успява да заснеме цели 6 игрални заглавия, новела от омнибус филм, телевизионен филм и няколко телевизионни сериала. За всичките си творби Деян Зачевич е носител на над 100 награди.

Сред предложенията за балканско кино българските зрители  ще имат възможност да видят и удостоеният с 3 награди (за най-добър дебютен филм, за най-добър оператор и актьор) от кинофестивала в Анталия’10 филм Гишето на турския режисьор Толга Карачелик. Това е историята на 35-годишния аутсайдер Кенан, мълчалив чиновник на гише за събиране на магистрални такси, който си живее в свой собствен свят и въобще не държи да общува с другите. Също толкова резервиран и дистанциран е и в отношенията с баща си, с когото живее под един покрив след смъртта на майка си (тоест от 5-годишна възраст). Еднообразното ежедневие, в което Кенан разчита само на въображаемия си свят за забавления, се променя неочаквано, когато на инспекция идва новият му шеф. В тази на пръв поглед обикновена история за отчужден син и баща, за отчуждението по принцип и за трудните отношения между хората впечатление прави здравословната доза черен хумор, без която това би бил един доста обикновен филм.

Режисьорският дебют на Иван Владимиров и Валери Йорданов Кецове е второто българско предложение в Балканския конкурс на фестивала. „Цялото жури обожава този филм, той е необикновен и възхитителен. Вижте, дори и аз съм с кецове - нося ги, защото го харесвам. Нима мислите, че обикновено слагам кецове под тази прекрасна вечерна рокля? Така реших да покажа своето отношение към великолепния филм. Много искахме да го отличим, но организаторите не разрешиха да дадем още една награда.  Затова аз ще бъда с кецове, докато филмът получи това, което заслужава”, заяви самата Джералдин Чаплин по време на церемонията по връчването на наградите на 33-ия Московски кинофестивал, където тя беше председател на журито, а Кецове получи почетен диплом / Special Mention.
Историята, разказана в Кецове, е по действителен случай, а прототипи на главните герои са шестима младежи, които днес са на възраст между 45 и 47 години. В началото на лятото те решават да зарежат напрежението и проблемите в големия град и се отправят към едно от последните незастроени места по българското Черноморие. Сред девствени пясъци и огнени залези младежите намират нови приятелства, любов и независимост. В главните роли във филма са Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Иво Аръков и Ина Николова.

Кутията (2011) на младата сръбска режисьорка Андриана Стойкович е история за живота на трима хамали, които обслужват основно чуждестранни дипломати, след промените в Белград през 1992 г. След наложените от ООН санкции на Югославия дипломатите започват масово да напускат страната. От една страна, това означава повече работа за момчетата. От друга обаче, и те се замислят за заминаване и осъществяване на собствените си мечти. Кутията е заснет на контрастна черно-бяла лента, която подсилва усещането за наближаващите трудности пред тримата приятели. Наситен с подтекст, филмът ни кара да си зададем въпроса дали кутиите, които мъжете пълнят с чужди вещи, не символизират техния изпълнен с ограничения живот, изолацията на града от останалия свят или спомените за миналото на една държава, която вече не съществува.

Любовникът е вторият пълнометражен филм на румънския сценарист, режисьор и продуцент Каталин Митулеску, който е сред специалните гости на 16-ия София Филм Фест.  В новата си творба Митулеску, който е съпродуцент и сценарист на Ако искам да свиря, аз свиря (удостоен с наградата „Алфред Бауер” и „Сребърна мечка” – Голямата награда на журито на Берлинале 2010), събира в актьорски тандем двамата главни изпълнители от наградения филм – Джордже Пищиреану и Ада Кондееску. Историята в Любовникът разказва за чаровен съблазнител на млади жени, посредник в търговията с плът в западналия румънски черноморски курорт Констанца. Налице е класическото лошо момче Лука, който много лесно подлъгва младите момичета с момчешкия си чар. Точно така се случва и с наивното провинциално момиче Вели, която се увлича по измамния чаровник. Но най-неочаквано и самият той допуска любовта да се намеси в професионалните му ангажименти... Според критиката Любовникът е поредната пленителна румънска драма, която остава задълго в съзнанието.

Зрителите на София Филм Фест ще могат да се насладят и на забелжителната черна комедия Пънкът не умира, дело на македонския режисьор Владимир Блажевски. В основата на сценария е събирането отново на стара пънк банда. Главният герой Мирса е пънкар, който се бори с оцеляването и тънкостите на всекидневието в Скопие. Неочаквано той получава предложение за участие на мултикултурно събитие в Дебар. И тъй като винаги е искал да свири отново със старата си група, приема предложението. Следващата стъпка е да намери всички членове на бившата си банда и да ги накара да се съберат отново заедно… В трудната мисия се намесва бившето му гадже, което се завръща и решава да му помогне да докаже, че пънкът е още жив. Филмът е представен с особен успех на миналогодишния фестивал в Карлови вари, където е удостоен с наградата в секция „East of the West” „за заразната енергия, с която група приятели упражняват своята страст и се противопоставят на конформизма”.

В черната си комедия Сънят на Адалберт (2011) младият румънски режисьор Габриел Ахим проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба. За Габриел Ахим това е първи пълнометражен филм, който му носи специалната награда за дебют в Талин ’11. Роден е през 1975 г. в Румъния. Завършва кинорежисура в Националния университет за театър и кино в Букурещ. В продължение на 10 години работи като специалист по човешки ресурси и консултант, докато през 2004 г. става режисьор и продуцент. Написал, продуцирал и режисирал е два късометражни филма (Saga 2006 и Bric Brac 2008), които са отличени на местни и международни фестивали.

Филмовото предложение от Кипър Фиш енд чипс е от онези истории за обстоятелствата и събитията, които могат да се случат на всеки един от нас. Това е трогателен разказ за живота, любовта, родината, съдбата и за това как се оцелява в този труден свят. Сюжетът проследява съдбата на кипърския емигрант Анди, който решава да напусне Лондон, да се върне в родината си и да положи усилия, за да изгради отново живота си. След като цял живот е работил като луд за различни шефове, сега иска да отвори свое заведение за пържена риба и картофи. Но мечтата му се превръща в кошмарна реалност, защото Анди е забравил една малка подробност: Кипър не е Лондон и да се яде „фиш енд чипс” не е никак модерно… Филмът на режисьора Елиас Деметриу е едновременно драма и комедия за напредването на възрастта, въздействаща смес от няколко различни жанра…

Международното жури, което ще оценява филмите от Балканския конкурс, е в състав Джим Старк (продуцент, САЩ), Ана-Фелиция Скутелнику (режисьор, Молдова) и Петер Заврел (изкуствовед, Австрия).

Джим Старк е независим американски продуцент. Той се занимава с писане, развитие, финансиране, продуциране, продажба, дистрибуция и промотиране на ниско бюджетни игрални филми от 1983 г. Продукциите му са отличени с много награди и са селектиране за участие на фестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и на Сънданс.
Българската публика познава Джим Старк като „продуцентът на Джим Джармуш”. Освен тази неоспорима титла, в продуцентския му арсенал фигурират не по-малко значимите за американското независимо кино The Living End (1992) и Обречено поколение (1995), режисирани от Грег Араки – два програмни road movie филма за цялото поколение „X”. Също така успешния Factotum (2005) на Бент Хамър, исландските Cold Fever (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Сватба в провинцията” (2008) на Валдис Оскарсдотир, както и два от независимите фаворити на Сънданс: Color of a Brisk and Leaping Day (1996) на Кристъфър Мънч и Homework (2004) на Кавин Ешър Грийн… Продуцентската биография на Джим Старк включва и сръбските филми Любов (2005) на Владан Николич и Тук и там (2009) на Дарко Лунгулов. „За да продуцирам даден филм, трябва да познавам човека, който ще го прави. Нещата не опират само до одобряване на сценарии. За мен най-добрите филми разказват универсални истории”, лаконичен е продуцентът.

Ана-Фелиция Скутелнику е родена през 1978 г. в Кишинев, Молдова. След четиригодишен престой в Бенин, където работи предимно в театъра, през 2002 г. тя се мести в Берлин. Там следва кинорежисура в Германската кино и телевизионна академия. През 2007 г. режисира късометражния филм Between Walls, който е селектиран на много международни фестивали и печели няколко награди. През 2009 г. е член на журито за конкурса за късометражен филм в рамките на 25-ия Международен филмов фестивал във Варшава. Същата година късометражният ù филм Backyard е включен в програмата „Next Generation” на German Films. През 2010 г. има премиера в Кан и е селектиран и за други международни фестивали. Тогава Скутелнику печели и наградата за копродукция „Co-Production Prize” на фондация „Robert Bosch” за немско-молдовската копродукция Panihida.

Петер Заврел е роден през 1956 г. във Виена. Завършва история на изкуството, филология и история в университета във Виена. От 1999 до 2011 г. е директор на Виенския филмов фонд. Между 1987 и 1999 г. Петер Зеврел е управител на музей в долна Австрия. Работи по създаването на нов музей с архитекта Ханс Холейн. Бил е директор на галерия за съвременно изкуство, където събира нова колекция. Петер Заврел участва в създаването на първия регионален фонд за подкрепа на киното и новите медии в Австрия. Преди това се занимава с научна дейност в областта на Средновековната история и изкуства, по-специално в Австрия и Италия.